И ден...
И нощ...
Те търся...
Но защо?
Не намирам нищо твое,
забравено на моето легло!
На масата стоят цветята,
повехнали от дълго време без вода!
А в тази ваза
ти наливаше водата...
Но защо?
Ти взе тъй всичко?
Остави ме,
без въздух и вода!
Сега живота ми не струва...
Дори и пукната пара!
Все още те очаквам...
С протегнати ръце
И твоят глас вълшебен!
Да чуя от сърце !