Падаща звезда

Щом погледна назаде по пътя-
тъй осеян с изгубени мигове,
чувам прашното минало в здрача-
как се гърчи в заглъхващи викове.

Там се губят последните стъпки-
извървени и вече бледнеещи,
всички спомени бавно угасват-
пожълтели, залязващо-тлеещи.

Хаотично разбъркани в мислите-
дните-времето вече изгубиха,
всички грешки допускани някога-
тъй вината си вече изкупиха.

Като прашното минало, някога-
тъй и аз ще потъна в забрава,
но ще пръскам нестихващи мигове-
щом звездата ми вечер изгрява.

Щом погледнеш ранена небето-
ще блестя и ще бърша сълзите
и угасващ ще падна в морето,
и за тебе ще сбъдна мечтите.

И затваряйки прашните страници-
по които съдбите ни спят,
ще се срещнем в самотните замъци-
непознати...в(ъв) новия свят!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-28
прочитания: 396
точки: 44 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193223
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753