|
Аз работим в транспорта...
Тръгна Манго от Софийска градска околия за столичната митрополия. Всичко в живота му е наред, качва се в трамвая без билет. Качва се и контрола, друг циганин с брада набола и го пита за билет, а Манго върви напред и все напред. Накрая се сбутват в ъгъла на трамвая : „Ти така ли ще пътуваш до края?” Изръмжа му грубо контрольора, ето такива „българи” славят страната ни и трикольора! „Карти и билети за проверка, ако не - ще взема строга мерка!” Манго събра сила и със самочувствие се обърна: „ О, наборе, ела да те прегърна. Помниш ли, батка, служихме заедно в казармата, денем и нощем все бяхме си двамата.” „Хич не ми ги разправяй тия, че ще те направя на пихтия.” Контрольорът се обърна с ярко изявена злоба: „Ей, простак, веднага плащай глоба!” „Нямам пари, приятел, и децата са гладни.” „Абе, вие пътниците сте много нахални. Като нямаш пари, няма да се возиш, като не си си купил билетче, пеша ще ходиш.” „Жената е в болница, децата в къщи са сами, недей така бе батка, моля ти се нещо направи.” „ Да не би само ти да имаш деца, хайде плащай, че моите от три дена са само на яйца. Хайде, като нямаш пари, личната карта веднага! Абе човек, ще те срещна с дявола в ада!” „Недей бе, брато, майка ми има анемия.” „Като те хвана и ще те пребия!” Тогава Манго му подаде личната си карта без ропот, контрольорът зачете на глас „Манго Шопов”. Замлъкна и се замисли, съсредоточи се добре за да премисли, и я го виж, взе и парцала да си налега „Манго, ти ли си бе, колега?” Манго го гледа и по всичко личи, че изпада в безмълвна дилема. „Леле, ние сме толкова близки, ела да те черпя едно уиски. Ти беше тоя, който ме просвети у транспорта, да изкарвам хляба, да спасим жената от девет аборта. Хайде де, не се прави на толкова скромен мислител, ти на времето ми беше учител. Ако не ме беше научил да карам каруцата и до днеска щях да се мотам като клошар по улицата. Господ да ме убие, че така се отнесох, и извинение даже не ти поднесох. Давай да слизаме. Нали не бързаш, няма много да се напиваме. Ти си ми дал хляба в ръцете, дай ми Манго да ти целуна нозете!”
Цялото това представление, предизвика у пътниците противоречиво настроение: у едни увеселение, а у други ревностно раздразнение: „Едни да дават пари за билети, а други да пътуват гратис и да разиграват сюжети!” „Ех, че народ!” въздъхна Манго, прибирайки си паспорта: „Аз съм безплатен, нали работим в транспорта!”
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mimi1001
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 139
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48809
Съобщения: 212617
Лексикони: 2296
Коментари: 73574
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
