Знаци

Тя седеше на терасата и се наслаждаваше на аромата ,който се носеше във въздуха.Гледаше към слънцето, което се показваше и приличаше на огромна замръзнала близалка.Странно защо, но винаги правеше тази асоциация-още от дете когато гледаше изгряващото слънце.
Беше подпряла лицето си с ръка, а с другата се опитваше да прибере непокорна къдрица.Очите и блестяха и се усмихваше.Както винаги!
Някога усмивката и служеше за щит, който спираше лошите мисли на хората.Но тя се усмихваше и ги караше да и отвръщат със същото.Това много я радваше, защото не обичаше да гледа тъжни лица!Животът е труден наистина, но това не пречи да посрещаме трудностите с усмивка!
А колко трудности само имаше в живота и ,но никога не спря да се усмихва.И в момента правеше същото-този път обаче щастието беше изписана на лицето и, а усмивката грейнала там беше своеобразен завършек на цялото щастие което излъчваше.
От градината някой и махаше.Тя се обърна и лицето и грейна още повече.Помаха с ръка и изпрати въздушна целувка.Това беше Той!Човекът, който я караше да се усмихва непрекъснато!Спомни си пътят, който беше извървяла за да намери Любовта ,за която трескаво четеше в книгите.Онази силна и изпепеляваща любов, която спира дъха ти.За такава любов мечтаеше тя!В живота си дотук не срещна любов или поне не такава ,каквато заслужаваше.А тя знаеше ,че заслужава ,защото беше най-обичливото същество на света, което мнозина не разбираха.Нима беше толкова трудно да се разбере, че единственото, което някога е искала е някой да я обича .И огромна тъга сви удобно гнездо във сърцето и -ако човек я погледнеше можеше да я открие в очите и въпреки че тя упорито се опитваше да я прикрие.Беше наранена-в сърцето и имаше много любов, която тя даваше и даваше, и даваше ,но никой не я поиска и сърцето се сви.Тя събра късчетата от наранената си душа и я заключи.Зачеркна емоциите от живота си и спря да живее за малко.За малко, защото боецът в нея проговори и тя реши да търси любовта.Съдбата и показа знаците и тя тръгна по тях-бележеха пътя и напред-към Любовта която я чакаше някъде.И ето сега гледаше мъжа в градината и се усмихваше нежно, защото това беше любовта ,която чакаше цял живот-той и беше подарил сърцето си!Най-сетне душата и беше пълна и излъчваше спокойствие-беше познала Любовта-онази там силна и изпепеляваща!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mufcheto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 186
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46668
   Съобщения: 194008
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70156
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756