На баба

Ти ме отгледа,

ти ме научи

да виждам в тъмното ясно.

Ти ми предаде

своята сила и упорство,

показа ми че светът

е място прекрасно.

Ти ръката ми държеше

в трудните моменти

и сега, когато съм голяма пак го правиш.

Ти за мен си опора и утеха,

приятелка и майка.

Благодаря ти,

че човек ме ти направи,

на когото можеш да разчиташ.

Благодаря ти

за уроците житейски,

които учи заедно със мен.

Благодаря ти,

че ме обичаш

като твоя родна щерка,

но нима не съм такава.

Кръвта ни е еднаква,

душата също,

мечтите и копнежите, очите.

Борбата ни с времето не ще отнеме

дъха на рози в косите.

Не може да открадне безмилостното време

това, което вечно се обича.

Едно не ме научи,

но сама го осъзнах,

че макар и твоя внучка,

за теб съм всичко на света.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf