Много е страшно ,когато човек се изгуби в собствения си живот.И спира да бъде онзи силен човек, който е бил някога.И спира да прави нещата ,които винаги е обичал.И спира да мечтае.И това е най-страшното-тогава вече не си себе си!Просто се разтваряш в сивотата на поредния ден, в който нищо не се случва.Отново си сама ,пренебрегната и унижена от поредната порция лъжи ,с които вече си свикнала.Попадаш в капана на собственото си безсилие.Знаеш какво трябва да направиш, но все не ти достига малко за да решителната стъпка.Лъжите и болката от нараненото достойнство не ти позволяват да се измъкнеш от отровните им пръсти.Потъпканото самочувствие боязливо се опитва да се изправи ,а душата яростно се бунтува срещу бездушието и липсата на топлина.
Много боли!Особено, когато си се загубил и си забравил кой си!Но идва момент ,когато казваш :стига!И изправяш глава!Трудно е ,но си струва, защото искаш пак да се намериш!И пак да си предишния!И пак да се смееш! И пак да обичаш!Когато пак си повярваш болката спира и пак имаш мечти!Мечти за щастие и вяра, че има някой който чака единствено теб!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mufcheto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 274
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954