В такава нощ най-много ми се пише.
На лампата,
уюта пъстроцветен
танцува
във очите ми.
На чисто
в душата ми се раждат светове.
В главата ми умората се пръсва
на хиляди кристалчести мъниста.
Комплексите на възрастите скъсала
една хлапачка възрастта ми
стиска.
Една хлапачка изпочупва нормите,
на делниците-маскарада
смъква.
Осмисля в смисъл чувствата
безформени,
изчиства
намастиленото в пръстите.
Една хлапачка ме залежда с вяра.
Избърсва сивотата под очите.
Изпира съвестта-
до пребеляване,
отпушила
преглъщаните викове.
В такава нощ съм склонна да прощавам
обидите,
горчилката на хляба.
Една хлапачка ми превързва раните
и ме приспива
с приказки наяве.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 105
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52650
   Съобщения: 243353
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5401