Стоиш мълчалив до мен,
замислен и загрижен,дори обезпокоен,
а аз приседнала,обградена от нощната тъма,
съм обагрена с чувството на самота и тъга.

Объркана съм и не знам какво да правя,
и трябва ли за чувствата си да призная?
Но дали има смисъл,когато
всичко си остана в миналото.

Понятието "нас" не съществува
и наистина,дали си струва
да ти разкажа за своите сълзи
и за това колко силно боли.

Ти не знаеше как,
тъжно плачех в непрогледния мрак.
не знаех дали го заслужаваш,
но чувствах,че сърцето ми притежаваш.

Вече я няма тази болка,
нито тъгата или тежката мъка.
Сега сме тук,само ти и аз
и отново мисля,за понятието "нас".

Но в него,както виждам няма смисъл,
защото при нас,нали,всичко приключи,
преди да започне,а пък камо ли да продължи...

В нощта стоим тук,
седнали тихо един до друг...
Толкова близко сме и толкова далече,
но аз съм напълно сигурна-не те обичам вече!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: dark_butterfly
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-04-29
прочитания: 155
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48977
   Съобщения: 212182
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73687
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938