Беше време

Беше време на радост в душата,
във душата ми огън гореше,
да, гореше, но някога беше,
беше друга тогава съдбата.

Там далече оставих надежда,
a с надеждата – своята вяра,
вяра имах , но вече я няма,
няма истина мен да поглежда.

Остарявах в света на лъжата
и в лъжата си търсех утеха,
в таз утеха намерих успеха,
но с успеха платих и цената.

Нейде нявга залюбих цветята,
но цветята забравиха мене,
и на мене нарекоха племе –
племе с име “Носи си вината!”.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vesselin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-04-30
прочитания: 2324
точки: 134 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 81 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7743
   Автори: 2104
   Произведения: 48948
   Съобщения: 209724
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73745
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937