|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ОСТАНИ, ЛЮБОВ
ОСТАНИ, ЛЮБОВ
Ивайло Яков & Белоснежkа / Гергана Шутева /
-Ти пролетна радост, изтъкана във цвят,
тръгни си навреме, аз нося слана!
Душата ти сгрява целия Свят,
а моята в лед – скована душа!
От лед не боя се, сърце е жарава...
искрица от въглен на тебе ще дам.
В очите ми огнено слънце изгрява –
ела, докосни ме, вземи моя плам...
-И си малка, невинна – лъчисто дете.
Иди си навреме, аз съм лош и пораснал.
Тръгни... опази туй жарко сърце,
мойто навеки е с пламък угаснал.
Пожарите мъртви с любов ще разпаля!
Защо ме прогонваш?! В душата вали...
Ти рано роден си, но даже нехая...
че късно разцъфнах пред твойте очи!
-Ти пролетен повей, цвят теменужен -
копнеж неочакван по пътя ми прашен.
Моя радост, тръгни си – за мен незаслужена!
Сърцето ми палиш… така съм уплашен...
До лудост обичам те! Как да си тръгна?!
-Отново се раждам… възкръсвам, дете!
Със нежна целувка страха ще изтръгна…
-"Остани!" - прокънтява съживено сърце!
Декември.2006г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ивайло Яков
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-02
прочитания: 399
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48953
Съобщения: 209788
Лексикони: 2302
Коментари: 73746
SMS-и: 809
Снимки: 4938
|
|
|
|
|
|
|
|
|
