Вързана е. Пред стената.
И готова за разстрел.
Не пожела черна качулка.
Остави я. Нека гледа...
Сега сме нейни екзекутори.
Погледни я . Колко е отслабнала.
А онази нежна вена на слепоочието,
която пърхаше – синя пеперуда.
Сега тупти – опънато до скъсване – въже.
Остави я . Нека гледа.
Страхът целува очите й.
Дори не плаче, толкова е уморена.
От очакването на края.
Да свършва вече...
Прицели се.
Нали ти нарисувах мишените.
Първо дланите.
Да ги разкъсаме.
И глезените.
И фините колене.
Белият корем.
Изящната брадичка.
Да оставим челото за последно.
Искаш ли...
Преди това гърдите.
Красива е.
Дори простреляна
Все още неубита
Не чувства болката от толкова раняване.
Трябваше по рано да я убием -
преди да свикне да боли.
Исках да видя агонията й.
Да я запомня.
Да я разкажа на сина си.
Нали и тя е част от живота ни?
Преди да е поискал и той да убива.
Да знае...

Почакай!
Преди да се прицелиш в челото.
Искам да я целуна.
Готова е.

Стреляй!
Стреляй!
Стреляй!

С последната дума,
която убива онази отдавна мъртва...
Любов.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rad
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-05-05
прочитания: 147
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937