|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СТАРИЯТ ХРАМ
Във краят на парка се виждаше храмът,
минавах от там ден подир ден,
привлече ме с нещо така ме омая,
старият храм,камък по камък така подреден.
Потънал в забрава,пустееше тъжен и сам,
но реших аз да отида и с всяка крачка
във мене се раждаше чувство,
че старата сграда за миг се превръща,
във онзи вековен,величествен храм.
Протегнах ръка да докосна,
частица от минало,старият страж,
за който се носеше стара легенда,
че все още жив е,макар и забравен
пазител на думи-слова,
на онзи отминал,човешкият грях.
А той ме посрещна тай топло,
прегърна ме,както него зеленият вековен бръшлян
и в миг се почувствах прочетена книга
и сякаш оставих греха си завинаги в Старият храм.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lili_22
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-06
прочитания: 172
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48809
Съобщения: 212617
Лексикони: 2296
Коментари: 73574
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
