Сам в тъмнината

Сам в тъмнината стоя. Сам в тъмнината аз се крия от светлината. Дойде ти показа ми че светлината е нещо хубаво. Ти дари ми светлината и любовта но както ти ми дари обич и светлина така и ги изтръгна от мен. Защо тъмнината стана моята светлина? Защо самотата стана моята обич? Нощта не ще ме промени но денят е горещият полъх на живота които ме кара да живея може би заради теб. Сърцето ми в тъмнината нарушава тишината а дъхът ми кара въздуха да се движи като вятъра които се разхожда постоянно през деня. Гали ме тъмнината. Гали моята душа която се поробва като малко циганче на някои влиятелен човек с пари но и с лоша мисъл за деянията на това дете. Тръпките които би трябвало да ме побиват от студът и мрака край мен не съществуват в моят живот изграден в тъмнина и самота. Моята душа ще си остане тук в тъмнината защо ли? Защото ти показа ми светлината. Ти показа ми любовта а след то ти остави ме самотен отново в нощната самотна тъмнина. Живота ми не ще бъде така раздвоен ако ти ме бе обикнала някога. Желанието ми да обичам и да бъда обичан е огромно както желанието на луната да не е самотна така и моето желание е толкова голямо да те обичам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jokerin
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-05-09
прочитания: 150
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7349
   Автори: 1974
   Произведения: 43471
   Съобщения: 174184
   Лексикони: 1877
   Коментари: 61204
   SMS-и: 769
   Снимки: 4560