РАЗБИРАНЕ

Твоят вик потъна в мен.
Заля като вълна сухите ми нощи.
И остана там, от мрака запленен,
а ехото понякога го носи.
Кога?
В мигове, които са самотни.
Кога?
Когато ти в мрака, с мрака в теб,
стъпваш в улиците мокри.
А аз безмълвна ще те скрия от дъжда.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-09
прочитания: 118
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48859
   Съобщения: 214695
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73668
   SMS-и: 808
   Снимки: 4953