Страните ми са мокри от дъжда,
но не разбрах кога започна да вали.
Очите ми са пълни.Със лъжа?...
Не!Може би това са моите сълзи.
Да!Аз валя,очите ми валят
и погледът ми става мътен.
От пътя ми единствен ме делят
невидим ангел и заглъхнал тътен.
Не ми е тежко и не ме боли,
(та аз превърнах се във тежест и във болка)
само тези глупави сълзи...
Как могат да ме парят толкоз?
Как могат тъй сърцето да притискат
и да го пълнят с ярост и тревога?
Боля ме много,повече не искам!
Изстрадах много,повече не мога!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------