Далече си и между мен и тебе
стоят гори от черна тишина
и океан от страх, и пропаст време,
и ледени планети самота.

Далече си, но аз към тебе тръгвам
и нийде нищо няма да ме спре –
напред ще крача, без да се обърна,
ще търся път към твоето сърце.

Ще се превърна в огнена стихия
и немите гори ще изгоря,
а после океана ще изпия
и смело пак към теб ще продължа.

С остатъка от дните отредени
догоре ще запълня пропастта,
а световете леденостудени
с експлозия от обич ще взривя.

Далече бе, но аз към тебе тръгнах,
и нищо мене не успя да спре,
напред аз крачих, без да се обърна,
намерих път към твоето сърце.