|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Светлинка във тъмнината
Когато чувстваш че падаш
и нямаш сили за нищо в този живот,
когато искаш да станеш,
но всеки дърпа те в черният ров,
къде ще намериш сили ,
за да си върнеш онзи живот,
дали да повярваш отново,
че има човечност,че има любов.
Надеждата казват умира последна.
Вярвай в доброто
и всичко ще бъде наред,
но мен ме обгръща апатия страшна
и не виждам пътя,нищо напред.
С живота се бориш ден подир ден
с надежда за по- хубав утрешен ден.
Въртиш се във кръг и чувстваш се слаб
а някой подхвърля
“Че какво, нали не умираш глад..”
Чувстваш се толкова сам и различен,
сякаш потънал във мрак.
Търсиш онзи лъч,онази надежда,
че щом си паднал,
отново може да бъдеш и прав.
Моля ви,живота е кратък,
защо да го пропиляваме в страх,
Дори великият Яворов писал е
“Живот и смърт се разминават всеки час.
Но кой ще назове честта и кой позора?
Деца ,боя се зарад вас.”
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lili_22
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-15
прочитания: 211
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48968
Съобщения: 210254
Лексикони: 2302
Коментари: 73765
SMS-и: 809
Снимки: 4941
|
|
|
|
|
|
|
|
|
