|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сън
Съня ми – кошмар, към пропаст политнах,
но не сама падах, съборена бях,
от най-близки хора, приятели верни
и ехото чувах – презрение смях.
И уж долу падах, а горе стоях,
и гледах учудено моята съдба,
сама осъзнавах, че връщане няма.
Защо се предадох без стон, без борба?
И после завърнах се, сама преродена,
от вятър пречистена сълза на дете
и с крехката сила, с мечти окрилена,
ще грабя със шепи, туй що живот ми отне!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-15
прочитания: 993
точки: 82 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 43 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43681
Съобщения: 185400
Лексикони: 1894
Коментари: 61817
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
