Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само ….За година.
Защото ти показах път до мене.
На въжен мост дори се преобърнах.
Във твоите следи поникват тръни
и никой няма там след теб да мине.

Ще те изтръгвам цял един живот.
Като пирон, захапал жива плът.
В безлунен вой простенаха очите.
Под ноктите ми посиня от стискане
и заподскача в танц неравноделен
по устните прехапани…Сърцето.

Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само … За година.
А щом дори последната отмине
пак там ще си останеш - непокътнат…
Да заковеш и сетното ми вдишване.
Преди да се превърна … Във кокиче.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rad
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-15
прочитания: 222
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954