Любовта ми застина -
заскрежена росица,
погалена бавно от студ...
Думи мили, като ромон
от тиха водица,
нижат дълга поредица
капчици,
стройно превърнати в тънки висулки...
тъй...полупромълвени
и полупремълчани...
Но дълбоко във мене
все тактува болезнено в ритъм
моето вкопчено
в скрита надежда сърце...
Може би ще те видя
и дъхът ти вълнуващ
ще стопи ледовете
и ще покапе жадувана
нежна любов...Може би...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------