|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Червеят на отчаянието
Когато червеят на отчаянието те гризе
и в самотата си се срещаш с чужда жлъч,
не виждаш смисъла да си под синьото небе
и губиш вяра, че е ценна всяка хорска глъч.
Навсякъде безсмислие без срок сред суета
с усмивката си сбръчкващо завинаги лицата,
създава ни реалностите, скрити във мъгла:
дори и “той” понякога открива “тя” в душата.
Вината властва като господарка на деня,
погубва жертвата, която лесно се прекланя,
подлъгва слабите с подарък – дяволска душа,
и времето за тях завинаги ще се повтаря.
Сезоните се сменят, кръговратът все е тук
и пак в напразни опити живота покорява,
самотният намерил стар, но сбъркан, път,
дори не пита трябва ли да продължава.
Не се търсете, никой в бъдещето няма,
ненужно съжаляваме за стари грешки,
родени сме със болка във сърце и рана
от много палени за наше здраве свещи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vesselin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-05-16 г.
прочитания: 866
точки: 83 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 53 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42569
Съобщения: 172140
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
