БЯЛА ТИШИНА

Останаха след теб мъгли от горест.
Те всичко скриха в бяла тишина.
Покри се с лед самотният прозорец.
Душата ми обви се в пелена.

Не се опитвам даже да разкъсвам
на спомените призрачния плат.
Намерих те, когато беше късно.
Преди да те докосна - лъхна хлад.

Преди портрета - счупи се моливът.
Преди стиха - писалката ми спря.
Признанието - в устни мълчаливи,
преди да лумне - скършено умря.

Не можех с думи да те нарисувам.
Замръзнал стон остана недочут.
Не можех да те галя и целувам.
Не можех да те имам в моя скут.

Не се опитвах даже да мечтая.
Разминаха се думи и лица.
И бяла тишина покри накрая
мечтите ми - строшени стъкълца.

Обърна се към мен - непокорима.
За сетен път усмихна се с тъга.
Мълчах и знаех - няма да те имам.
Умираше душата ми в снега.

Сълзите си преглътнал в самотата,
безмълвен твоя отказ ти простих.
А зимен вихър разпиля листата,
събирани за тебе - стих по стих.

(От цикъла "Стихотворения за съкрушените")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-17
прочитания: 211
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7744
   Автори: 2105
   Произведения: 48965
   Съобщения: 210165
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73763
   SMS-и: 809
   Снимки: 4941