|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
След лъжа , нека помълчим
Очите ми тъмни два герана
сълзят от болката в душата.
Ти там остави дълбока рана,
ах как наивно вярва жената!
Вървя сред тръни по поляни
и стъпвам бодли остри боса,
макар до кръв с нозе раздрани,
е нищо от туй що вътре нося.
Вятър силен брули ми лицето
заболява, следи резки остава.
Ех, лъжата що брули сърцето
многократно повече наранява.
Излъга ме, изрече силни думи,
че си приятел каза, ала не бе,
аз пазех връзката помежду ни
с остър нож ти сряза я на две.
Това и на враг не се пожелава,
от приятели лъжата най- тежи.
Този белег никога не заздравява
минава време, все повече личи.
Едва ли връщане назад ще има
навярно отредено и е, да тъжи ...
и в душата вечно да е „зима“
сняг да я затрупа, сняг от лъжи...
Излъга, но не чакай глъч и гнет,
извинение не искам, да помълчим ...
Дойде мигът на последния куплет
и време е за „Сбогом“. Да вървим .
(а)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-17
прочитания: 163
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7743
Автори: 2104
Произведения: 48948
Съобщения: 209724
Лексикони: 2302
Коментари: 73745
SMS-и: 809
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
