|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Разум и сърце
Безмълвно с думи ти шептях,
пред красота твоята онемях
душата ми към теб лети
недей я спира ти.
Пусни я нека мине,
аз няма да те нараня
тя сама ще си отиде,
дори през огън да горя.
Пред теб душа не можа да устои,
на чувствата си тя не изневери,
на разума ли вечно аз да съм роб
или на своя собствен живот?
Времето да хвана не успях,
така ме ти плени, че не разбрах,
да бях спряла, когато нямаше жар,
ала в сърцето веч бушуваше пожар.
Тръгни сега - аз имах своя миг,
че още ме към тебе силно влече,
дори за малко, но миг - велик,
отивай си сега, ще остане този стих!
Недей да спираш да блестиш
сред този свят гневен и порочен
пред всичко може ти да устоиш,
но сърцето можеш ли да заблудиш?
Със сърце аз вече всичко взимам,
дори и грешно то да е какво пък,
със сърце аз давам и раздавам
и знам, че истинско било е!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: nerina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-18
прочитания: 231
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7592
Автори: 2051
Произведения: 46565
Съобщения: 228267
Лексикони: 2111
Коментари: 69773
SMS-и: 803
Снимки: 4742
|
|
|
|
|
|
|
|
|
