|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Прераждане
на детето ми
Спяла кротко Душата,
под клепача на Времето,
тайно Някой я гледал
и претеглял й бремето.
Във съня й изпратил,
слънчев знак от Съдбата,
подарил й Безсмъртие,
и показал – Земята.
Тя, с любов окрилена,
полетяла в Безкрая
и тогава, чрез мене,
във сина ми се спряла.
За това, ние двамата,
си улавяме мислите.
Сякаш много отдавна
се познават Душите ни...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: rad
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-19 г.
прочитания: 212
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42736
Съобщения: 179260
Лексикони: 1842
Коментари: 59619
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
