|
Горски сън
Г О Р С К И С Ъ Н
ПИЕСА ЗА ДЕЦА
Дончо: - Час удари за игра!
Цончо: - Не игра,а веселба!
Дончо: - Удря час за приключения
Цончо: - и за радостни вълнения!
Дончо: - Стига тъй си ме прекъсвал,
мисълтта ми се разпръсна.
Как сега да продължа,
ох,ще ревна за беда
и ще ми се смеят всички:
хора,зверове и птички,
даже малките мушички!
Цончо: - Не се вайкай,бре,момче,
аз съм конферансие
и помощник ще съм твой,
затова не бий отбой,
с публиката ще се справя,
на крака ще я изправя!
Дончо: - Леле,мале,Цончо-о-о,
колко много малчугани
в залата са днес събрани,
че защо ли са дошли,
няма ли за тях игри?
Цончо: - Дончо,как не съобрази,
те на театър са дошли!
Чакате ли с нетърпение
новото ниприключение?
Сладкодумци сме известни,
с приказки и сладки песни,
чудеса ще ви разкрием,
туй умееме го ние!
Ти сега защо се маеш,
с нас нали ще поиграеш?
Дончо: - Ще играя,но преди това
нещо с вас ще споделя:
Днешното ни забавление,
ще е горско приключение.
Цончо: - Приближава авантюра,
аз отивам за кабура,
щом съм с пистолет и сабя,
всеки враг от мен ще бяга.
Дончо: - Не се прави на каубой,
нямам нужда от герой.
Започвам разказа си вече,
не е страшен бре,човече!
Вий деца нали познавате
всички твари из дъбравите,
всички горски животинки
и хвъркатите гадинки?
Аз се срещнах вече с тях
и дори не ме е страх,
в дебрите горски
пак да съм на гости.
Добре де,Дончо,ще разкажа,
как попаднах в тази каша.
Цончо: - Чакам бързо обяснение,
разказвай твойто приключение!
Дончо: - Снощи нещо бях разстроен,
нали разбираш,неспокоен.
Щом затворих вечерта очи,
сън такъв ми се яви:
Бях попаднал във гората,
пред пътека непозната…
Цончо: - До тука няма нищо важно,
Че дори не е и страшно!
Дончо: - Много бързаш,ей сега,
разказа ще продължа!
Тръгнах по пътеката извита,
гледам, в храсталака някой скита,
но за да ти кажа кой стоеше
там в шубрака и ме гледаше,
гатанка ще ти задам,
няма да познаеш,знам,
но децата,те го знаят,
бързичко ще отгадаят.
Ще помогнете ли,малчугани,
Цончо като вас да схване
що за твар чудата,
срещнах първо във гората...?
Нещо в храсталака става,
що ли мърда там и шава?
Малка топка от бодли,
с остри боцкащи игли.
Има си дори крачета
и носле с което шета
по земята,търси,души
ябълки и сладки круши,
но решиш ли да го галиш
грешка знай,че ще направиш.
Има хитра той уловка,
боцва те като спринцовка.
Този чуден бодлидрешко
как се казва?-Ежко Бежко!
Цончо: - Ежко Бежко се нарича,
но спринцовки не обичам,
случи ли ми се,тогава,
бягам като луда крава!
Дончо: - Това е просто таралеж,
а пък ти веднага,беж!…
Виж дечицата,горкичките,
ще избягат мигом всичките!
Цончо: - Леле,колко се изложих,
в малкия си джоб ме сложихте,
но ви обещавам твърдо,
гатанката втора бързо
преди вас да отгадая,
отговора ще позная!
Дончо: - Чакай,Цончо,с нетърпение
няма лесно постижение!
Нека ти разкажа след това,
как попаднах на следа
от животно четириного,
бях уплашен много,много!...
Цончо: - Казвай що за страшен звяр,
във съня си си видял?
Дончо: - Две очи блестяха в мрака,
зъби чух да тракат,
от ръмженето му слисан,
почна да ме втриса!
Звярът силен,страшен,
нищо не го плаши.
Дебне за козленце,агне
някъде да грабне
и ако го хване,
гладен няма да остане.
Всъщност страшният Кумец
не е никакъв хитрец.
Вмъкнал се в една кошара,
но попаднал на овчаря,
после кучето му смело,
гонило го в цяло село.
Мисли си,че е Хитран,
този глупчо?...Кум Вълчан!
Цончо: - Този глупчо,Кум Вълчан
не е никакъв Хитран!
Ох,успокоих се вече,
мина страшното човече,
а нали и вас деца,
страх не ви е от вълка?
Дончо: - Цончо,случи се насън,
слушай сетне,върху пън
седнал бях да си почина
и минута тъкмо мина,
чу се шум от дървесата,
песен някаква позната…
Цончо: - Дончо,зная що е то,
лястовиче е било!
Дончо: - Не бре,Цончо,не бре,братко,
ще го обрисувам кратко:
Той е с пъстра перушина,
сам е,няма си дружина,
но е умен,работлив,
срещнеш ли го си щастлив.
Всеки знае,че в гората
той лекува дървесата,
а за тях е много важно,
здрави да растат и снажни.
Птичето трудолюбиво,
чука,чука работливо.
Удря с клюн като ковача
по дърветата?...Кълвача.
Цончо: - Ох,познаха пак децата,
май получи се играта!
Те отгатват,ти разказваш,
този път ще ми подсказваш,
за да видят,че съм спец,
искам да съм първенец!
Казвай бързо после,
кой ти бе на гости?
Дончо: - Няма гости в този сън,
Цончо,ще те пратя вън!
Аз сънувам тези срещи
със животни интересни.
Щом се скри вълкът в гората,
долу,ниско във тревата,
в миг съгледах животинка,
малка пухкава гадинка.
Ще се сетиш де,потрай,
слушай,след това гадай:
Сред тревата две очи,
светнаха като звезди.
Две ушенца непослушни
всеки звук и трепет слушат,
а под тях трептят мустаци,
дълги, като на юнаци
и под козината сива
сърчице от страх се свива.
Щом потрепне вейка,шумка,
в миг страхливата муцунка
скоква в някоя хралупа,
спира даже и да хрупа
моркови и сладко зеле,
какъв пъзльо леле,леле...!
Виж, децата вече знаят,
че страхливкото е?...Заек.
Цончо: - Заек,заек,заек!
Ех,познах го този Зайо,
без дори да се помая.
И аз когато сестрахувам
бие ми сърцето лудо.
Дончо,продължавай братче,
след уплашеното зайче
срещна ли животно друго,
може би се случи чудо?
ДОНЧО: - Цончо,чудна е гората,
шепота на дървесата
и поточето игриво
със водата му бъбрива,
мириса уханен на смола,
ароматните цветя,
звуците различни,
стъпки леки,трели птичи.
Цончо: - Какво лирично отклонение,
май си в романтично настроение...!
Дончо: - Не-е-е!Добре де,продължавам
и сега ще ви разправям
как се срещнах не със птица,
ами с горската кралица.
Цончо: - Коя ли е пък таз кралица,
някоя лукава дяволица?
Дончо: - Да-а-а!...
Тя е като истинска царица,
на гората първа хубавица,
дяволита и хитруша,
пиле да открадне не пропуща.
Помните,на дядо за отплата,
рибата излапа от колата.
Козината рижа й отива,
кака тя е пакостлива.
На децата май е симпатична
нищо,че лукава е,двулична.
Ох,ловецът само да я хване,
без кожухчето си ще остане.
Познахте ли я тази хубавица –
хитроумната?...Лисица.
Цончо: - Само да опита тази лъжла
мене с хитрина да върже...!
А вий,деца,сте много умни,
мислех гатанките трудни
лесно няма да познавате,
ама само как се справяте!
Дончо,нещо по-опасно
не сънува ли,по-страшно?
Дончо: - Да,пътеката позната
ме изведе в планината.
Горе на самия връх
седнах уморен,без дъх,
а на горската поляна,
гледам едра дебелана.
Глътнах си езика от уплаха,
мислех,че ще ме излапа!
Цончо: - Давай,разкажи ни смело
за животното ума ти взело...
Дончо: - Слушай гатанката ми приятелю,
ще те гледам след това внимателно:
Спи в бърлога цяла зима
и кожух дебел си има.
Казват,че е страшен звяр,
на гората господар,
но пристигне ли засмяна
пролет цветна и уханна,
тя лениво се събужда,
от храна пак има нужда.
Най-обича мед да лапа,
нищо лапите че цапа,
лови риба във водата,
плува,къпе се вреката
и живее във балкана,
а нарича се?...Мецана.
Цончо: - Леле мамо,леле мамо,
искам в приказките само
да я срещам,само там,
туй със сигурност го знам!
Дончо,стари ми прятелю,
май съвсем не е желателно
да показвам страх когато,
ще съм смешен на децата.
Давай,зъбите ще стисна
и страхът си ще подтисна.
Дончо:-Успокой се,дивна среща
ти предлагам,интересна!
Между клоните безкрайни
забелязах тъй,случайно,
удивително красива,
мила твар игрива.
Как изглежда питаш тя,
веднага ще ти обясня:
Тя е като плюшена играчка,
по дърветата игриво скача
или хвърля се като стрела,
към върха на някоя ела.
С гордост за украса носи,
пухкава опашка къдрокоса.
Лакомства различни трупа
в мъничката си хралупа,
че като настъпи зима,
тя запаси да си има.
Можеш ли,без да се маеш ,
бързичко да я познаеш?
Ех,че сладка хубавелка?...
Катеричка Рунтавелка!
Цончо: - Катеричка Рунтавелка,
със опашчица къделка,
ла-ла-ла,ла-ла-ла,
погледнете ме сега,
колко смел съм и безстрашен,
тази твар не ме уплаши!
Дончо: - Да бе,Цончо,то се знае,
че страхлив си като заек!
Цончо: - Не е вярно!
Гледай как веднага,
другото животно ще избяга.
Щом ме види и ще се уплаши,
тъй съм начумерен,страшен!
Дончо: - Не позна,защото е наред,
горд красавец и напет,
нито е чудовище,ни звяр,
а държи се като господар.
Срещата ми с него бе приятна,
в тихата прохладна вечер лятна.
Чуй за него ти сега,
моите хвалебствени слова:
Гордо крачи из гората
и показва си рогата,
той е толкова красив,
строен,важен,горделив.
Благородник го наричат,
всички много го обичат.
Предизвиква уважение
неговото поведение.
Чуе ли се тръбен зов,
той за битка е готов,
няма време да бездейства,
брани своето семейство,
а жена му и детето,
са сърната и сърнето.
Сетихте се преди мен
за красивия?...Елен.
Цончо: - Струва ми се, най-накрая
приближава вече края
на вълшебния ти сън,
хайде,чакат ни навън.
Взел съм вече прашката,
да постреляме юнашката.
Дончо: - Виждам Цончо,без съмнение
нямаш вече ти търпение
и на мен ми се играе,
чуй поне какъв е края.
Среща чака те последна
с горска твар интелигентна,
одисеята приключва,
дано нещо си научил!
Ходих дълго из гората,
на поляна сред цветята
седнах за да си почина,
там и мрака ме застигна…
Цончо: - Птица някаква забуха,
звуци в клоните се чуха
и напрегна свойто зрение,
а пернатото творение,
в теб облещи две очи,
чак кръвта ти се смрази.
Бързичко се окопити
и веднага се запита
от какво ли се страхуваш,
хем я виждаш,хем я чуваш.
Стига вече си въздишал,
време е да я опишеш…
Дончо: - Даже не е хубавица,
но е много мъдра птица.
Бухането й те плаши,
на гората верен страж е.
Щом опастност приближава
всички тя предупреждава,
бързо тварите във мрака
да се скриват,да не чакат.
С две уши като антени
тя опастностите дебне,
а големите очи
виждат истини,лъжи.
Сякаш спи,но враг в засада
няма да я изненада.
Тази птица симпатична?...
Горски бухал се нарича.
Цончо: - Горски бухал се нарича,
че е умна не отричам!
Е,завърши твоя сън,
хайде,чакат ни отвън.
Дончо: - Да-а-а,завърши моя сън,
изведнъж разбрах,навън
бухал никакъв не буха,
някой на вратата чука.
Трябвало да ставам вече,
съмнало било,човече!
Станах,но за съжаление
свърши мойто приключение!
Цончо: - Дончо,я не се коси,
ами само помисли:
де да бях на твое място,
щях да съм доволен,ясно!
Тайничко ще ти разкрия,
ти си просто късметлия,
имаш вече за приятели
всички горски обитатели.
.
Дончо: - Прав си Цончо и не съжалявам,
с удоволствие ще продължавам,
да разказвам приказки чудати,
случки с приключения богати.
Ето,лягам и ще спя,
за да продължи съня!
Цончо: - Чакай,виж децата във салона
само колко са доволни,
ти направи ги щастливи,
греят личицата мили.
Дончо: - За нас награда най-голяма
е тази публика засмяна.
Хайде,сбогом и до нови срещи
в нови сънища чудесни!
Цончо: - И от двама ни помнете:
послушни и добри бъдете!
Дончо: - Чакаме ви,не забравяйте,
при нас отново заповядайте!
К Р А Й
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lalkamalka
раздел: Проза -> Пиеси
публикувана на: 2007-05-20
прочитания: 271
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7508
Автори: 2026
Произведения: 45340
Съобщения: 239854
Лексикони: 2032
Коментари: 67373
SMS-и: 797
Снимки: 4653
|
|
|
