Защо тук всеки плаче
излива своята съдба!
Нима тук всички що дошли сме
сме пълни със тъга!
Защо тъй малко са
дните ни щастливи!
Къде да търсим радостта!
Нима тя не съществува,
за нашите сърца!
Чета и препрочитам
и къпя се във сълзи!
Всяка болка аз изпитвам
и много често дъжд вали
от моите очи!
Но малко са от смях сълзите
родили се ето тук...
Дано във бъдеще намирам...
Все повече усмихнати ТВОРЦИ
Със радост да споделят
за щастие,
за обич и за сбъднати мечти!