Страх

Вървя самичък, не спирам
нощта е тиха плаши ме,
ужас зад гърба ми говори,
смъртта се крие, но усещам я
вятъра носи аромата на рози,
но страх ме е...опасност ме грози.
Всичко мълчи не проговаря,
но мен ме е страх...Мъж ли съм,
генетично заложен...или пък не.
Страхливец, но с добро сърце.
Кое съм аз? Обърквам се.
Сърцето тупти не спира ще хвръкне...
ток през нозете ми бързо минава,
всеки косъм по мене настръхва
и сякаш частичка от мене остава.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Стефан Кехайов
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-05-23 г.
прочитания: 127
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42736
   Съобщения: 179260
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59619
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483