Блян

Изведнъж, както си вървях по пътя,
се озовах пред стълбище -
пред фантастично огромно,
боядисано в бяло стълбище,
виещо се далеч-далеч напред,
чезнещо във видимия хоризонт,
с парапет от злато и диаманти...

След дълго изтощително вървене
(понякога и на четири крака),
достигнах до последното му стъпало.
И отново стъпах там...
откъдето бях тръгнал!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kensnakes
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-05-24
прочитания: 214
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46646
   Съобщения: 193220
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70115
   SMS-и: 803
   Снимки: 4753