Гара

Аз чакам сам, загледан в мрака.
Аз чакам твоя нощен влак
и само споменът със мене чака.
Аз чака, чакам тебе пак.

Тук вятърът навява мирис,
прекрасен мирис, буен, див,
и жаден поглед нежност дири.
Намира само спомен жив.

А мойта гара е тъй тиха
и тишината чак крещи.
Със тъжни багри самотата
рисува твоите очи.

И ето идва моята надежда -
със влака ни дано пристигнеш ти.
Във мрака плахо пак поглеждам,
но теб те няма. Как боли!

Луната бавно с мен си тръгва,
но ден не идва. Само мрак.
Мен сляпата надежда ми остава –
Аз теб ще чакам утре пак.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: todorspasov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-01
прочитания: 941
точки: 102 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 62 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7741
   Автори: 2105
   Произведения: 48920
   Съобщения: 208312
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73707
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960