|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Поле
Поле обгърнато във мъка,
поле обвито във печал.
Замръзнал е сега живота
и пълнят се очите с жал.
В това поле за вкаменени
безброй души във ледения гроб
и само камъкът напомня,
че имало е някога живот.
Оставям тук една усмивка.
Оставям тук едничък лъч.
Оставям много нежност, мъка.
Оставям много смях и глъч.
Оставяме те тук приятелю.
Сънувай своя вечен сън.
Но ти оставаш в нас приятелю,
сърцата ни не ще те пуснат вън.
....в памет на двама мъже, оставили следа в сърцето ми:
На нашия приятел - Павката Колев, който ни напусна нелепо, съвсем млад и ни остави да изживеем мечтите му.
На нашия водач, нашия приятел, нашия идол, нашия кумир, нашата гордост, нашия учител, любовта на майка ни, нашия Баща, на Татко - Красимир Спасов.
ОБИЧАМЕ ВИ!!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: todorspasov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-05-28
прочитания: 470
точки: 70 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 40 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46667
Съобщения: 193922
Лексикони: 2118
Коментари: 70148
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
