|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ние
Есен е отново, хладно е,
вятър пак чупи вейки,
листенца треперят и бавно умират,
пълен покой само вятър говори,
птици оставят своите гнезда,
хора умират, свободни,
писъци само разбудят духа,
и всички пак в Бог търсят вина,
но не Той в виновен, а ние
рушиме всичко по пътя,
не скланяме глава пред Него,
а само когато някой умре...,
не ни интересуват чужди тревоги,
мислим как да се наядем,
с лъжи с измами и човешка простота,
а живота ни черен дим....,
годините бавно минават
за други бързо летят,
само болка ний си оставяме,
но не всички нея търпят.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Стефан Кехайов
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-05-25
прочитания: 160
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46667
Съобщения: 193922
Лексикони: 2118
Коментари: 70148
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
