....Утеха....

Разкажи ми нещо,да те слушам с отворени уста.....

Чакам всяка ве4ер аз
на прага да застанеш,
да протегнеш две ръце.
С тях да ме погалиш
и прегърнеш
и усетя твоята топлота в нощта.
Да започнеш да разказваш
своята болка,своята мъка
а на небето вече са изгрели
хиляди звезди..безброй

И се сетиш и заровиш
своите длани в моите коси,
а на мъжкото ти рамо
от умора вече моята глава лежи

И така унесени в сладки думи
неусетно минала нощта.
Идва нов ден с ново име
с нова сила

Аз на прага пак заставам
и изпращам те с тъга
прегръщам те горещо,
желая ти късмет през деня.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: izgubenajena
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-28
прочитания: 168
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193855
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70144
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756