РЕТРОСПЕКЦИЯ

По следите на прашния спомен
любовта ми се връща назад
към мига, който вятър подгони,
за да бъде беглец в необят.

Боже мой! Колко много забрави
се спотайвали в пътя трънлив!
Колко мисли, подобно на лаври
са ме правили луд и щастлив!

Като път се изнизаха зимите
и летата вървяха след тях.
Любовта ми изгуби незримото
и потъна във делничен прах.

Затова се събужда копнение
и към утрото връща ме стон,
по следите на нежно вълнение,
по милувки от светъл сезон.

По следите на прашния спомен
всеки миг ще положа в дланта.
И ще шепне в сърцето ми ромон:
"Заслужават си всички неща..."

(От цикъла "Стихотворения за оптимистите")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-05-28
прочитания: 132
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45918
   Съобщения: 202092
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68557
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703