|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Счупената Стомна
Дали сами си заровихме главите в пясъка
или други ги посипаха с пепел.
След толкова време,
кой го е грижа.
Каквото било, било е...
Само в нощите, понякога ме настига,
един път, останал неизвървян.
В името на какво, на кого?
От страх ли, от какво ли, не знам.
Отдавна за връщане вече е късно.
Счупената стомна носи ли вода?!
Кой крив, кой прав. Ти ми прости,
аз на теб не можах.
Та нали, на себе си първо
трябваше да простя.
Да изкупя всичките си вини,
и истинските, и измислените,
че даже и твоите.
Е, дойде този ден,
всичко е пито- платено.
Само дето края на нашата приказка
не свършва с \"... и те заживели щастливо\",
а просто с това, че и тя му простила, за всичко.
И не отричала, че го е обичала!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: neola
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-28
прочитания: 227
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7743
Автори: 2104
Произведения: 48948
Съобщения: 209724
Лексикони: 2302
Коментари: 73745
SMS-и: 809
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
