ЛИЦЕТО СИ ВТВЪРДИХ

Лицето си втвърдих подобно кремък.
Кълваха ме и ястреби, и врани.
Те просто ненавиждаха подема
на моя ум и силните ми длани.

Останали без сън от завист черна
мъдруваха над своите кроежи.
Да могат от света да ме низвергнат.
Да ме напъхат в дребните си мрежи.

Над моята поезия да храчат
и нежните ми стихове да драскат.
Та някакъв поет какво тук значи?
И трябва ли да му се ръкопляска?

Той има ли си гръб или пък слава?
На кой е протеже или пионка?
Току така поет ли ще ни става -
без черен фрак и бяла папионка?

Току така сърца ли ще печели,
тъй както ний печелим си парите?
Какво от него толкова сте чели,
че бързате да го боготворите?

Кълване, храчки, кал и мръсотия...
И ястреби и врани - ненаситни.
Лицето си втвърдено ще открия
и музата ми в синьото ще литне.

Далече горе, с маха на орлите.
Сред белите лъчи по върховете.
Където само ангели долитат
и носят вдъхновения в крилете.

Лицето си втвърдих подобно кремък.
Скала ще бъда, в устрем извисена.
Не могат святостта да ми отнемат.
А славата? Това е друга тема...

(От цикъла "Стихотворения за оптимистите")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-05-28
прочитания: 169
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48859
   Съобщения: 214695
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73668
   SMS-и: 808
   Снимки: 4953