Любов!

Когато събудиш ме сутрин с целувка,
сънувам отново, макар да съм буден.
С усмивки се къпя, с гласа ти закусвам
и жадно отпивам от погледа влюбен.

Когато през нощите в мене се сгушиш
и тихо заспиваш, с красива усмивка,
за песен приспивна - сърцето ти слушам
и топла прегръдка е мойта завивка.

Когато "Обичам те!" кажеш ми само,
не кръв от сърцето, а Вяра потича.
Надежда за дните е твоето рамо
и капки Любов под очите се стичат.

Когато те няма до мен, във леглото
и сънища цветни са там невъзможни.
Чаршафите дращят, не мигва окото.
Луната задава въпроси тревожни.

Щом сутрин осъмна във празната стая,
пак празна без тебе душата ми страда
и нищо не искам, и нищо не зная.
В небето изгрява не слънце, а клада.

И ако някой ден в тебе любов не открия,
веднага ще рухна от болка ужасна.
Във скута ти аз на кълбо ще се свия,
с последната обич и аз да угасна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: todorspasov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-05 г.
прочитания: 5634
точки: 215 ( виж далите точки )
коментари: 23 ( виж коментарите )
препоръчано от: 178 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7294
   Автори: 1950
   Произведения: 42757
   Съобщения: 180458
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59637
   SMS-и: 763
   Снимки: 4486