|
Дубровник
Дубровник
/една реализирана утопия/
От доста време имах желание да посетя този град мечта. Най-после успях и то точно в сезона смятан от мен за най-подходящ за туристически дестинации, които в пиковите месеци гъмжат от туристи. Седмица след Великден пристигнахме в стария град. Естествено винаги, когато тръгвам на път си подготвям “домашното” в интернет, като прочитам информация от хора вече посетили града, разглеждам снимки, отделям време и на историята на мястото обект на посещение... Същото направих и с Дубровник, но това, което видях още при първия досег с града в далечината ми донесе най-приятната за всеки пътешественик тръпка, а именно усещането, че всичко, което си си представял бледнее пред реалността.
На фона на синьо зелените води в залива и пръснатите островчета наоколо, Дубровник стои гордо на своят пост с мощните си крепостни стени. Часовниковата кула, купола на катедралата и Францисканския манастир се забелязват отдалеч извисяващи се над морето от покриви на останалите сгради. През входа на пристанището весело влизат и излизат лодки, яхти и туристически корабчета, оставящи след себе си нежни следи от разпенена морска вода. Слънцето огрява всичко отвисоко, почти 12 часа е и времето е чудесно за снимки. Небето е ярко синьо и подсилва ефекта на изумрудено зелената вода в малките заливчета около брега и островите. С приближаването към самия град представата за размерите на крепостта стават по-ясни. Самата стена опасваща старият град – република е с дължина над 2 километра, като дебелината на места надхвърля 12 метра. Високо над пътя се редуват кули и бойници, които ме карат да мечтая за машина на времето, с която да се върна назад, до славните времена, когато Дубровник и Венеция са били основните претенденти за господство над Адриатическо море. Могъща крепост и република с уникално устройство и дипломация позволили и да се запази през вековете почти до модерните времена. Днес неразделна част от Хърватска, все още носеща белезите на последната война със Сърбия от 1991-ва. Следите от шрапнели са навсякъде, умишлено оставени да напомнят за човешката глупост и удивителната идиотщина царуваща в политиката. Един въпрос не ми дава мира: - Как можеш да дадеш заповед за въздушна атака над такова уникално историческо наследство?
Отърсвам мрачните мисли от главата си, красотата наоколо не им позволява да останат задълго. Вече сме в града, движението е доста оживено за период извън сезона. Няколко минути се любувам на гледката към цитаделата, кацнала точно срещу крепостта. В миниатюрния залив се отразява силуета и, като същевременно спокойните води разкриват релефа на морското дъно с кристалната си чистота. Трудно е за човек влюбен в морето да откъсне поглед в такива моменти, спасение носи факта, че тук морето е навсякъде – накъдето и да погледнеш очите ти ще се докоснат до късче морски лазур. Безупречната чистота в Хърватска срещнах като явление още в Загреб, но тук с потоците туристи е направо удивителна. Десетки чистачки, като привидения дебнат в сенките на сградите и щом забележат хвърлен фас дискретно го прибират на момента. Не случайно обръщам внимание на чистотата, защото за такова място напомнящо декор на исторически филм е особено важно тя да е налице. Именно тя създава още по-силно усещане за приказна нереалност. Главната улица в стария град - Страдон е отрупана с малки магазинчета за сувенири, бижута и кафенета. Тук таме се щурат групи туристи следващи екскурзоводи носещи високо съответното национално флагче.
Францисканския манастир с удивителния си вътрешен двор на втория етаж, фонтаните, митницата, залата в памет на жертвите на последната война, съдебната палата и катедралата, площада на пазара и пристанището...всичко това не може да се опише...трябва да се види! Ще кажа само, че който е бил в Дубровник и е пропуснал разходката по крепостната стена (вход 7 евро), от мързел, липса на време или тънки сметки е направил голяма грешка. Казват, че който е отишъл в Дубровник веднъж, рано или късно се връща отново в живота си, така че съвета ми може да ви помогне да поправите грешката си при повторно посещение.
Разходката по стената продължава малко повече от час и половина, необходими не толкова за да презвемете двата километра стълбички, каменни пътечки, кули и бойници, а за да се насладите на уникалната панорама към залива и града, да се порадвате на вече познатите забележителности от друга перспектива, както и да надникнете зад кулисите в живота на местното население – малко над 5 000 души. Малките дворчета скрили от погледа на туристите отрупани с плод портокалови дръвчета, лимони и палми. Тераси на покривите на къщичките, откриващи изумителна гледка, на където и да погледнеш. Най-приятното заведение, намиращо се от външната страна на крепостната стена, кацнало на самите скали над морето. Подранилите плажуващи вдигащи весела глъчка във водата...всичко това съчетано с удивителната панорама докъдето ти стига погледа създава една неповторима атмосфера. Атмосфера, която наистина те кара да си обещаеш, че ще се върнеш отново тук някой ден.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kirilart
раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2007-05-29
прочитания: 150
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7720
Автори: 2100
Произведения: 48567
Съобщения: 210230
Лексикони: 2284
Коментари: 73078
SMS-и: 806
Снимки: 4936
|
|
|
