Празна стая, препълнена с хора и излишни думи.
Пред старата къща с празната стая е пак слънчево.
Зад къщата има несъществуващ тротоар и дете,
и улица, асфалтирана с кални, прегазени листа.

Детето може да вижда само светлина и е сляпо.
Тишината на стаята едва се долавя от тротоара.
В къщата все така тъгуват усмихнати млади хора.
Още едно листо падна и детето този път го видя.

Сбор от колко празноти е гледката пред мен?
Колко пъти ослепявах в тъмнината наоколо?
Коя е мерната единица за количеството кал?
Ако знаех как, отдавна нямаше да съм листото.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: without_a_definition
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-05-30
прочитания: 79
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52653
   Съобщения: 243449
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81766
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396