В безкрая

Тя отново поглежда нагоре,
Но само мрака вижда в дъжда
Напоен със мъка, отровен
Плътта ядящ кат’ ръжда

Влачи се след нея Времето
Окаяно, раздърпано от нищета,
Мъкнещо на раменете си бремето
Завещано му от векове, накрай света

Самотата по петите следва ги
В мрака страх я е да е сама,
Стиска за ръката тя Надеждата
Мъничка безпомощна в безкрайността

Някъде назад откроява се Омразата
Бледа и някак си увехнала сега,
Подкрепят се двете с Любовта премазана
Сестрите на изгубилата се Съдба

Зад тях армия от дни и нощи крачи
Всичките поели смело под дъжда
На война, с Живота, в ръцете със секачи
Следват през безкрая моята душа
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Sliderin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-01
прочитания: 223
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7720
   Автори: 2100
   Произведения: 48585
   Съобщения: 211339
   Лексикони: 2285
   Коментари: 73125
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937