|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
лош
Ти си най-лошия, който познавам,
никои не ме е ранявал така.
Сега и аз наред ранявам,
ти ме научи да правя това.
Сърцето болеше, но мина ми вече,
сигурно защото е болно и празно.
Ето давам го, слагам ти го във ръцете,
защото за мен е вече безполезно.
Не мога да обичам, и да мразя също.
Всичко ми е сиво, безразлично.
Ти се постара да убиеш всичко нашо.
Но здраве да е. Няма нищо вечно.
Ти си най-лошия който познавам,
но всъщност май по-лоша съм аз.
Ти ме научи да бъда такава.
Хора пазете се, идвам при вас.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kaprizma_88
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-02
прочитания: 151
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213802
Лексикони: 2292
Коментари: 73237
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
