Терзания в бяло

На най-добрата МАЙКА
от най-лошата дъщеря

Боли... Усещам всичко грозно и зловещо,
рев без сълзи и разкаяние горещо.
Не ме упрекваш, не говориш за това
и аз забравям за момент или два,
щастлива съм и планове кроя,
но очите ти напомнят моята вина.
Искам вдън земята да се скрия
и отново да открия
доверието в твоите очи.
Вярата в самата мен върни ми ти!
Но, не. Жестока си в своята безмълвност
и безмълвна в своята жестокост.
Агонията продължава,
усещам дъното и края.
Забравена от всичките мечти,
аз викам „Моля те, прости!”
Обичам те и само това помни
в прахоляка от всички беди!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: strivingforexcellence
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-02
прочитания: 187
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48596
   Съобщения: 214098
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73160
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937