|
Зимно пътешествие
/до Букурещ и обратно в търсене на билети/
Отварям очи - в стаята е тъмно. Хвърлям поглед към часовника, циферблата показва 03:20. Лошото в такъв момент е, че се чувствам бодър до степен, в която съм готов за всякаква дейност освен спане. В главата ми препускат изрази на румънски, въртят се възможни сценарии...ами ако не са пуснали билетите още, ако има огромна опашка...между поредните две "ако" отново поглеждам стрелките - 04:30. Заспивай дяволите да те вземат! Трябва да си свеж, да мислиш трезво, особено при проблем на границата или с билетите. Aко е въведено ограничение за броя закупени билети, ще трябва да повървиш и до другите набелязани на картата места ... 05:15 най-сетне вариантите се изчерпват и бавно се унасям, спя "непробудно" до 06.50 дебнейки с едно око часовника. При първият звън, го прекъсвам с пренебрежителен жест, ненужна вещ пред безупречния му биологичен аналог. През нощта е натрупало около педя сняг, който се топи бавно в прекрасна рядка киша. Поемам по малката уличка в очакване да се появи таксито...
- Няма го, това е просто чудесно - измърморвам под носа си и го зарязвам.
Вече съм на автогарата, всички рейсове са отменени, но линията Букурещ е все още отворена, би трябвало да потегля в 8 часа. Да, но не точно. В 8:20 още чакам автобуса сред хаоса от лутащи се пътници в безпомощността си пред времето. В 9 часа има новини, цитирам: "Пътуват насам"...ще дойдат, но кога, никой не знае. Проблемът се състои в простичкия факт, че последния курс обратно към България е в 14:30, ако не успея ще трябва да намеря подслон в румънската столица. Докато съзнанието ми чертае мрачни картини, на хоризонта се появява светло петно - буса пристига! Сядам и се оказва, че всички около мен говорят на румънски...дори и бабето свито в съседната седалка, шофьорите също са румънци. Това не е от значение, хубавото е че потегляме, този път наистина макар и с час и половина закъснение.
Мостът на дружбата, вече виждам в далечината металния му скелет. Минаваме първа бариера и точно преди паспортен контрол спираме. Задръстване! ТИР закъсал на моста и сега трябва да го изтеглят...по думите на служителите вече два часа чакат да дойде машина. Чакаме и ние, тръпки полазват по гърба ми вече наближава 11, само 3 часа и половина преди крайния срок за връщане. Пристига коменданта на цялото съоръжение и чудо - след 15 минути колоната потегля. Съвсем скоро сме минали рутинната проверка и набираме скорост по моста. Шофьорът със смешното име Пуйо, кара доста бързо...тъй като сме в румънски бус с румънци на борда се устремява в насрещното платно за да избегне колоната камиони задръстили нашата посока на движение, заобикаля две оградки и се нарежда най-отпред. Тлъст митничар гледа лукаво изпод козирката на шапката си ... зает е в момента - яде семки и шумно плюе на земята...Пуйо слиза, взема семки от пакетчето му и започват приятелски разговор. След минутка се качва в буса и казва на няколко от пътниците каква сума трябва да приготвят, започва суетене и вадене на пари...оказва се, че румънско говорящите ми съкилийници, са всъщност български търговци продаващи евтини стоки на пазарите в Гюргево и Букурещ. Изненадата е приятна, разпитвам ги подробно за кръстосаните курсове евро-лев-лея, алтернативни методи за прибиране (стоп и нощен влак) и т.н. През това време се появява видимо притеснен полицейски служител и носи паспортите, оказва се, че един пътник има дипломатически паспорт - за да не иска пари толкова явно, привиква търговците един по един при себе си за проверка на снимките...после започва отново суетенето и ровенето за пари. Този път всичко се прави скришом от дипломата, който се оказва приятна дама. В крайна сметка потегляме, Гюргево градът "мечта" ниже прелестите си пред погледа ми. Нищо не се е променило за последните 4 години, същите огромни недовършени кооперации, в които тук таме някой е преградил с фазер своеобразни къщички, като от една дори стърчи кюнец извиващ в небето тънка струйка дим. Тук кишата сякаш не пречи на минувачите - каруци, бедняци и свободно пуснати животни напето крачат в рядката кал. Спираме на автогара Гюргево, почивка за тоалет...тоалета се проточва, освен това се оказва, че трябва да се преместим в друг бус...това е неподправения чар на Румъния - никога не знаеш какво да очакваш...слизам и потъвам в кишата, оттук нататък и аз реших, че вече няма смисъл да избирам местата, на които стъпвам.
Потегляме! Пуйо отново се устремява с бясна скорост към светлото бъдеще, спътниците ми прогнозират, че ще пристигнем около 13 часа. Това прави само час и половина на разположение, вече виждам как ще се прибирам с нощния влак. Отвреме на време спираме в селата по пътя и вземаме пешеходци, пускаме ги да слязат в следващото село, а някоя смачкана банкнота сменя собственика си. Над главата ми говорителя на радиото излива порои от гръмка румънска естрада, прекъсвани от явно актуална за момента реклама: "Хюндей - Че буна идея" Влизаме в някакво по-голямо село или по-скоро малък град...оказва се столицата. Крайните квартали са по-мизерни от най-мизерното, мрачно свъсеното небе, кишата и безбройните Дачии навсякъде усилват ефекта на дефекта. Опитвам се да си представя колко по-добре би изглеждал Букурещ през лятото...от унеса ме откъсва поредния крясък: "Хюндей - Че буна идеа"! Навлизаме в сърцето на града, тук се появяват белезите на капитализма, лъскави магазини, вериги за бързо хранене...дачиите не се дават, дори се теглят една друга когато закъсат в кишата, а хората уверено мачкат с крака снежната пихтия. Спираме на площад Унири, точно там се намира и моята цел - поне според интернет. Поглеждам часовника си - 12.55. На бегом се отправям към високия магазинен център. Питам и ми казват, че Диверта се намира на третия етаж, изкачвам ескалаторите - всяка секунда е ценна, особено ако има голяма опашка. Намирам магазина празен, съвсем празен ... освен персонала разбира се. Казват ми че имат билети и то за всички сектори, не мога да повярвам, отивам до чейндж бюрото на етажа, курса е удовлетворителен, особено след като касиерката след първия си опит коригира сумата с 40 евро надолу. Благославям спътниците си от буса и се отправям с леите в ръце към магазина. Заявявам твърдо, че желая 10 билета и съм готов за спор с продавачката за броя им, но тя ми подаде мълчаливо 10 билета, пожела ми лек ден и ... и не можех да повярвам, че пътувах четири часа за да приключа всичко за по-малко от 10 минути. Щастие и облекчение ме заляха с топлите си вълни, прибрах билетите на сигурно място и вече нищо друго нямаше значение...за мен денят беше приключил - рано но успешно!
/Depeche Mode - Touring the Angel 2005/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kirilart
раздел: Проза -> Пътеписи
публикувана на: 2007-06-05
прочитания: 168
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48875
Съобщения: 208231
Лексикони: 2299
Коментари: 73690
SMS-и: 809
Снимки: 4959
|
|
|
