Тук съм - сред празни дихания
и чакам прегърнал нощта,
след всички сълзи и страдания -
във мен да се влееш с дъжда.

Изпълни ме отново със вяра
и отпивай ме - устните впила,
победи във душата ми звяра,
и върни ми отнетата сила!

Открадни ми сърцето от мрака!
Влез във него! След туй заключи!
Нека никога друга не чака -
само твоите красиви очи!

Ти си моята свята икона.
Ти си лъч светлина във безкрая.
Ти си моята черна Мадона.
Ти си пътя от Ада към Рая.

Тук съм в тъмното - вече умиращ.
Всеки пламък тъмата гаси.
И руши се света ми пулсиращ.
Още само веднъж...ме спаси!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-06-06
прочитания: 427
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 43 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48977
   Съобщения: 212182
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73687
   SMS-и: 809
   Снимки: 4938