Светкавиците не изглеждат страшни. Краткият им призрачен блясък откроява загадъчността и силата на мощните крепостни стени и тежките порти. Гръмотевиците боботят и звукът им отеква между зидовете като стон, примесен с плача на цигулка и звън на камбани. Само той може да заглуши плисъкът на реката, разбиваща се в основата на хълма.
Бурята се разразява с цялата си сила и градът се скрива под пелената на дъжда. Никъде не проблясва светлина. Само неуловимата искра на ярка светкавица се отразява с ослепителна сила в мокрият шлем на неподвижният страж. Едрите тежки, капки се оттичат по широките листа и падат на земята като моментни малки потоци. Те се събират в една обща река, препускаща надолу по стръмните каменни улици, стремяща се да увлече със себе си всяка капка вода, за да удължи, макар и с миг своя кратък няколкочасов живот.
Бурята бушува, кършейки клони и свличайки камъни от малките, почти отвесни улички, но нейната животворна сила се разнася из целия град като приятен хлад и дава усещането за едно ново, по-силно и добро начало. Потоците вода отмиват кръвта от камъните, кръвта изтичала преди векове от раните на войните. Тя попива в земята със всеки следващ дъжд и на нейното място израстват буйни зелени лози, който здраво уплитат с жилавите си клони каменните къщи.
Заедно с ветровете на хълма се разнася песен, изпята преди стотици години и след стотици години, песента на времето. Тя говори за славни кървави победи, за могъщият звън на църковните камбани, за бойните викове и за сутринта. Сутринта, когато след бурята градът ще се събуди чист и обновен, огрян от радостното слънце, готов да посрещне своето бляскаво бъдеще. И дълго тя се носи между каменните стени, отазява се като лъч в тях и се връща обратно, носейки в себе си чаткането на копитата на конете, полюшването на узрелите класове и една надежда...
На сутринта бурята е отминала и слънцето пак свети над хълма на царете. Лъчите му бавно и лениво пълзят по камъните, отразяват се в капките по тревата и пресушават последните небесни сълзи. Сега вече градът е друг. Няма ги бойните кули и верните стражи по стените. Потоците светлина се леят по каменната разруха на минало величие. По широкият асфалтиран път прелетяват блестящи от дъжда коли. За хората наоколо хълмът е само купчина камъни. От векове Царевец тъне в руини...
Но нощем, в бурята, времето се връща назад, към старото, бляскаво величие. Дъждът милостиво отмива жестокостта на годините и над потоците вода изплува миналото. Всяка нощна буря съживява царете и замлъкналите камбани на старите църкви, верните стражи и тежките бойни коне. На сутринта те отново заспиват в каменните си гробници, чакайки пак милостта на времето.
От векове Царевец тъне в руини... Но нощем в него лети с вятъра една забравена днес песен - песента на величието...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pandora
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2007-06-07
прочитания: 193
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48996
   Съобщения: 212661
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73704
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954