ПЪТЯТ НА ЕДНА ПЕСЕН

Нежно бели рими нарисувах,

подарих ти ги в прекрасен слънчев ден!

И като ритъм див на песен тъжна

те очаквах...Но да дойдеш, не посмя при мен!



А стихът ми някъде звучеше,

илюстриран врез клавиша на роял!

Песента ми тъжна се разнесе,

ти я беше смачкал, разпилял...



Аз със раната в сърцето си пътувах

в бездна от горчива самота!

Болка яростна струеше от очите

с блясък тъжен, от измамена мечта!



Продължих по пътя си и в камък

спънах се...Започнах да кървя!

Една ръка подаде ми надежда

и сълзите в стара ракла тя събра!



Със букети от копнежи ме приспиваше,

пееше ми с малкия щурец!

С топлината на звездите ме прегръщаше

и ме събуждаше със люляков прашец!



И те забравих...Някак безразлично

усещах мислите ти как летят край мен!

Във старата си ракла те затворих,

при сълзите...Извървяни все към теб!



Ключът е в мене, някъде дълбоко,

скрит в дъното на моята душа!

Ръждив е! Зная, няма да отвориш!

Предаде ме! И мен! И любовта!



В очите ми сега цигулки свирят,

но песента ми не е тъжна и сама!

Във нея ти си само спомен...

А аз в прегръдка на щастливата звезда!

На Петя с най-искрени приятелски чувства!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf