В КАНАЛА

Опитай се да видиш как в канала
изтича се дъждовната вода,
прахта от всички улици събрала
и с кал убила своята следа.

И помисли за капките кристални,
които все отгоре са дошли,
как имат участта да станат кални
без никой никак да ги утеши.

Така е и със капките човешки –
душите вечни, вързани във плът.
В началото са чисти и безгрешни,
невинно светли – като млечен път.

Но скоро този път се приземява
и млякото се плисва в гъста кал.
И за душите друго не остава,
освен да паднат в черния канал.

Опитай се да видиш как в канала
изтича се дъждовната вода...
След кратък миг душата премаляла
ще ти поиска мир и свобода.

Ще бъде като капка от небето,
която търси облака си чист.
“О, моля те! Върни ме на детето!
Бъди отново малък и лъчист!

Избягай от съдбите във канала!
Избягай от греха на своята плът!
Върни ме горе – истинска и бяла!
Невинно светла – като млечен път!”

(От цикъла "Стихотворения за онеправданите")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-06-08 г.
прочитания: 163
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433