КРЕДО И ПРИСЪДА

Подобно на мечтател безразсъден
поисках сам да променя света.
Различен сред еднаквите да бъда,
донесъл нов копнеж и красота.

Война да обявя на всичко тленно,
което се разпада и вони.
И нов пиедестал на нова ценност
да осенява всичките ми дни.

Но ето, че на моята промяна
писачи възроптаха в страшен смут.
Извадиха перата си в закана
да кажат на света, че аз съм луд.

Че искам нещо толкоз нереално –
поезията да превърна в дар!
“Не го прави! Мисли материално!
Поетът заслужава хонорар!”

Отхвърлиха ме! Не приеха дара!
Покриха ме със хули и псувни!
Останаха незрящи за олтара
пред който моят дух се поклони!

Не ги виня! Напълно ги разбирам!
Те всички следват своята съдба!
Едни купуват си талант и лира,
а други отстояват ги в борба!

Едните стават птици извисени,
крилата свили пред висок олтар!
А другите – от алчност омърсени –
в утайката събират своя кяр!

Подобно на мечтател безразсъден
поискал сам да промени света,
намерих свое кредо и присъда –
убит в живота и роден в смъртта!

(От цикъла "Стихотворения за онеправданите")
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2007-06-08
прочитания: 144
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43681
   Съобщения: 185400
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61817
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581