Изгубен във времето

Останал сам-скитам се във времето,хванат в капана на отминалите дни.
Не знам кога реалност е ,кога е сън.
Времето минава минута по минута час по час
Днес всички са приятели с мен ,а утре не.
Някой идва, друг пък си отива.
Някой ме намира,друг ме губи.
И Аз отново пак съм сам.
Историята на живота е това и през деня и през нощта.
Но мен не ме е страх от самотата в тъмнината,защото никога не съм поглеждал светлината.
Мисля,че летя,а всъщност падам.
Виждам земята, а гледам към небето.
И трябва да направя поредна крачка към небитието
за да се върна към щастието от което завинаги съм се отдалечил.
Но знам че края е там, където всичко започва от начало
И пак ще продължавам въпреки че късно е.....
Трябва да направя последна крачка с която да се върна, там от където тръгнах.
Но покрай времето минавам за да вървя натам,накъдето не желая.
А трябва към земята да погледна и да разбера че не летя а всъщност падам и
че времето ме изпревари в тази надпревара.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shadow_Dancer
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-08
прочитания: 309
точки: 59 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48596
   Съобщения: 214098
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73160
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937