Порцеланова ваза

Душата ми е счупено огледало
безбройни малки стъкалца,
разпръснати върху кърваво одеало,
раздрали сърцето в/във нощта.

Лъч прокрадва се ненадейно
отразява се в опушените стъкалца,
дали ще може безпроблемно
да ги събере отново в една душа.

Дори да успее да ги нареди
ще има следи от драскотини
едва ли белега ще заличи,
дори идеално да ги подреди.

И като счупена порцеланова ваза,
залепена тя не е същата, като преди
душата си с вълшебен елексир да помажа,
болката ще притъпи, но раната не ще изцери!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nerina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-06-09
прочитания: 252
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45332
   Съобщения: 239596
   Лексикони: 2030
   Коментари: 67359
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653